Навсякъде в мрежата (поне където сме проверили), се пише че листата стават за хранене на животни и са с качества като на люцерната. Има снимки на похапващи паyловниеви листа животни, но нищо по-конкретно. Затова решихме да действаме и в тази насока. Първоначално занесохме проби от зелени листа в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Успяхме да заинтригуваме специалисти по фуражите. Общия протеин се оказа 12,5 % (18 % при люцерната). За да не вредим на прираста на дърветата обаче, а и заради рентабилността, трябваше да изследваме естествено паднала през есента листна маса. За да можем, обаче да извадим сертификат за годността на паyловниевите листа като съставка за производство на фуражи ни бяха нужни доста по-задълбочени анализи и изследвания. С такава апаратура обаче, УХТ не разполагаха. Водени от новаторското любопитство и откривателския дух, хората от екипът на УХТ ни свързаха с професори и доценти специалисти по хранене на животни от Тракийския университет в Стара Загора.
Направихме анализ на аминокиселините и микроелементите в листата на Паyловния. Предвид на добрите показатели специалистите решиха да проведат биологичен експеримент с хранене на животни, който започна в края на април 2011г. Листата осигурихме ние,като ги събрахме от полето след листопад. Изсушихме ги и с фуражомелка ги смляхме. Резултатите се оказаха доста интересни според ученият, който проведе експеримента. Изчакваме неговото обобщение което ще бъде публикувано като научна статия. На база заключението което ще направят в Тракийския университет, ще знаем в какви пропорции ще можем да влагаме листата от Паyловния в производството на фуражи. Базирайки се на тези резултати ще предложим и изкупуване на листата в близко бъдеще.
Научните публикации, които предоставяме на Вашето внимание сега, са ни предоставени от екипа, провел паралелни изследвания в УХТ.
