Отправяме тази статия на вниманието на пчеларите, които са заложили на пауловния, като ранно цъфтящ вид с продължителен и обилен цъфтеж за изхранването на своите пчелни семейства. Естествено по никакъв начин няма да омаловажим отглеждането на пауловния, като декоративен вид, защото едва ли някой ще се любува на красотата на проядени цветове.

За да обясним по-добре борбата с вредителя ще дадем кратко описание на биологията на този вид.
Мъхнатия Бръмбар- Epicometis (Tropinota) hirta зимува като възрастно насекомо в почвата. На пролет излиза от местата на зимуване през втората половина на Март и първата половина на Април. При мрачно, ветровито и дъждовно време се крият под бучки пръст в почвата или стоят неподвижни по растенията. Стават активни при слънчево и топло време. Вечер отново се крият в почвата или не отворените цветове на нападнатите растения. Първо нападат цветовете на глухарчето и подбела (Те са от ранно пролетните плевели. По това време няма много други цъфтящи растителности). След, като започне цъфтежа на овощните видове, те преминават към тях. Изгризват плодника, тичинките и венчелистчетата. Основна вреда нанасят презимувалите възрастни индивиди. Оплодените женски бръмбари снасят яйцата си на 12 см дълбочина в почвата. Преминават през пълна метаморфоза: яйце→ ларва→ какавида→възрастно. Бръмбарите от новото поколение се излюпват Август, но те не излизат на повърхността същата година, а остават да зимуват в почвата.

Преведено на нормален език тази биология ни показва, че с редовна плитка обработка на почвата в между редовото пространство ще се намали популацията на ларвите, какавидите и възрастните, които живеят в нея. Нападането на цветовете на глухарчето, може да служат като прогнозен сигнал за появата на вредителя преди пренасянето му към овощните видове или в нашия случай към цветовете на пауловнията. Тази по-ранна прогноза ще позволи използването на по-широк спектър от инсектициди, тъй като химичната борба с бръмбара, по време на цъфтеж на трайните насаждения е ограничена с цел предпазване на пчелите от вредни за тях химични средства. Ние държим винаги около периода на цъфтеж да се използват инсектициди, които са регистрирани, като безвредни за пчелите.

Без да целим реклама на определени фирми ще споменем 2 препарата, за които се гарантира, че веднъж изсъхнали не вредят на малките работнички. Важно е пръскането с тях да се извършва привечер след 18:00ч, когато пчелите са се прибрали от паша за да има време препарата да изсъхне. Веднъж изсъхнал, той не вреди! Важно е само по време на пръскането да няма пчели. Това са Протеус 110 ОД с доза 45мл/дка и Децис 2,5 ЕК 50мл/дка. В зависимост от степента на нападение се препоръчва 2 пръскания през 7 дни. Една от причините за трудната борба с бръмбара освен опазване на пчелните семейства е и устойчивостта на възрастните, към редица химични средства. Допълнително затруднение създава и покритото с фини власинки тяло на възрастното от където идва и името му „Мъхнат бръмбар“

За любителите на биологичните методи за борба с неприятелите, които ние приветстваме освен редовни обработки на почвата, може да се прилага и трудоемкия, но биологично ефективен метод „стръскване“ на дърветата рано сутрин, когато индивидите са слабо подвижни. Последвано от механично събиране и унищожаване на неприятеля.

Друг метод, който може да се приложи, като биологична борба е следния: изрязват се пластмасови шишета, така че да се ползва само дъното на бутилката. Горната част с отвора не ви е необходима. Правят се 2 дупки от страни, за да се пригоди дръжка било тя от сезал, коноп или обикновена тел, кой с каквото разполага. И най-съществената част! Установено е, че бръмбара се привлича от синия цвят. Може би затова толкова лакому напада сега и синьо-виолетовите цветове на пауловнията. За това „кошничките“ се боядисват от вън или от вътре ваш избор в нюанси на небесно синьо и се пълнят с вода. Не е необходимо да се пълни до горе. Само колкото да се покрие дъното или 1/3 от кошничката. След, което се качват по дърветата. По този начин вместо да отиде на цвета бръмбара се привлича от синеещата кошничка и пада вътре, а водата му пречи да излезе.

Предлагаме отвари, които могат да помогнат при борбата с неприятеля.

Лайка (Chamomilla recutita, Matricaria chamomilla).

Съцветията на лайката проявяват висок инсектициден ефект срещу листни въшки, кръвна въшка, листни бълхи, листозавивачки и т.н. Използват се водни разтвори от изсушени и стрити на прах съцветия в доза 200 g прах за 10 л вода. Възможно е да се прилагат и водни екстракти, получени след накисване на 200 g съцветия в 10 л вода за 24 часа. Този екстракт може да се прилага и непосредствено преди прибирането на реколтата, тъй като токсичността му бързо се губи под влияние на слънчевата радиация.

Чесън (Аllium sativum).

На санскритски името му означава „убиец на чудовища“. Една голяма глава се обелва и скилидките се нарязват на ситно. Заливат се с 3 Л вряла вода и се оставят да се накиснат за 3-4 часа. Получената смес се долива с още 7л вода и се пръска.

Кромид (Allium cepa).

2-3 големи глави се нарязват с люспите подобно на чесана се заливат с 3л врял вода, киснат се 3-4дни и отново се доливат с 7л вода.
Люти чушки 300-400гр пресни люти чушки се нарязват и се накисват за няколко часа във вода. Екстракта може да се направи със сух лют червен пипер, но трябва да се постави в тензух в противен случай може да се запуши пръскачката.

Биологичните пръскания трябва да са по-чести и през по-кратък интервал от време за да има по-бърз ефект. Препоръчва се 3-4 пръскания през 3 дни.
Миналата година в нашето опитно поле за биологично отглеждане на зеленчуци между редовете на пауловнията се уверихме в ефективността в борбата срещу насекоми на отвари от лук, чесън и люти чушки. Представихме Ви рецепти за тях, но ги споменаваме с резерва, защото смятаме, че самата миризма или лютивината може да прогони и пчелите от цветовете на пауловнията. Тези пръскания може да се направят опитно на 1-2 дръвчета и да се наблюдава дали оказват влияние върху тях. Ще помолим смелчаците, който пробват тези отвари да споделят опита си с Нас и да запишат своите отзиви от ефективността на „препаратите“. Благодарим Ви предварително!

The post Най-после дойде и хубавото време, но с него и старите познати вредители, които са били по-нетърпеливи и от нас! appeared first on Пауловния.

Забележка. Всички насаждения се развиват в условия на капково напояване.

Снимки на насажденията в началото на експеримента – 30.03.2014 г

Paulownia

Miscanthus giganteus (Слонска трева)

Salix spp. hybrid (Хибридна върба за производство на биомаса)

Arundo donax – Гигантска тръстика

The post Претендентите за титлата „Шампион в производството на биомаса“ appeared first on Пауловния.

Отнася се за получаване на култури от изолирани части от растения, които най-общо се наричат тъканни култури. С този термин се означава отглеждането in vitro (тоест в изкуствена среда) при стерилни условия, на изолирани клетки, отделни структури или различни тъкани и органи от растения. Методът служи за изучаване, размножаване и селекция на растения. Въведен първоначално в експерименталната биология, методът на тъканните култури бързо навлиза и в практическото растениевъдство. В основата му стои способността на растителните клетки да се култивират в изкуствени условия, отделени от растението, от което произхождат. Възможно го прави едно уникално свойство на растителната клетка – а именно нейната „тотипотентност“ – способността и да се диференцира и заложените и способности за морфогенезис, които дават възможност за регенерация на цели жизнеспособни растения, когато за това са осигурени правилните условия.

Интересна е историята на този метод. Първите опити за култивиране на парченца тъкани и отделни клетки в изкуствена среда (in vitro, „в епруветка“) датират още от началото на ХХ век, когато немски учени се провеждат лабораторни опити в това направление. Хаберланд – известен специалист по ботаника и физиология на растенията, пръв провежда подобни опити; макар, че не завършват с успех, той остава първият, който пределно ясно формулира идеята за отглеждане на отделни растителни клетки в стъклени съдове и върху изкуствена хранителна среда. Това всъщност е първият етап от раждането на тази важна наука. Характерни за 30-те години на миналия век са не толкова практическите успехи, колкото търсенията на оптимални условия на отглеждане, балансирани хранителни разтвори, подходящи методи за индуциране на растеж, делене и диференциране на растителни клетки и тъкани, както и формулиране на водещите идеи, превърнали се във фундамент, на който почива последващото развитие на това биологично направление. След множество опити, французинът Роже Готре през 1933 г. култивира успешно паренхим от корени и клубени и камбиални тъкани от дървесни растения върху изкуствена хранителна среда. Почти по същото време и независимо от него, американецът Филип Уайт успешно разработва метода си за продължително in vitro отглеждане на коренова меристема от доматови растения. Тези два опита бележат начало на едно бурно развитие на метода на тъканните култури и съответно двамата учени с право се приемат за негови основоположници.

От началото на 40-те години на миналия век досега, методът напрестанно се развива и усъвършенства. Технологичният напредък на биологията и биотехнологиите дава възможност за пълна методична и техническа осигуреност на опитите, които се провеждат и позволява тяхната употреба като всекидневна практика, което е и основа на продължаващия прогрес на агротехническата наука.

Основните методи за получаване на тъканни култури са разработени върху относително малко на брой подходящи обекти – петуния, тютюн, морков, люцерна, какато и върху някои диви растения. Разбира се, по-късно броят на растителните видове, включени в експериментални in vitro разработки, нараства значително. Известни и описани са методи за култивиране в изкуствени хранителни среди на над 850 растителни вида. Опитите показват, че установените като необходими за един вид условия не винаги се пренасят успешно върху други видове, така че за всеки вид – а често и за отделни сортове – са необходими модификации на основната методика. Иначе казано – експериментите и практическите приложения в тъканните култури вървят ръка за ръка и още много открития предстоят в тази област. Тъканни култури се използват както във фундаменталните общобиологични изследвания, така и в селекцията и растениевъдството. Растителните части, които се култивират in vitro са: меристема, растителни органи (ембриа, цветни пъпки, семепъпки, завръзи, семена, прашец, корени, листа, части от стъбла), калус (който може да се индуцира при всяка част от растението) и клетки. По отношение на перспективите, свързани с използване на тъканни култури при отглеждането на Паyловния, постиженията в растениевъдството и селекцията се явяват особено важни.

Основи на микроразмножаването

Базовите технологични моменти от цикъла на микроразмножаването са свързани с точно определени фактори:
– сортови и видови особености на размножаваното растение
– срок за вземане на експлантантите
– стерилизация на изходния растителен материал
– състав на хранителните среди
– условия на отглеждане
– адаптиране на микрорастенията към условията на околната среда
Изключително важно е да се определи точният срок за вземане на експлантанти, съобразен с физиологичните особености на растителния вид. При Паyловнията въвеждането в стерилна култура се извършва по време на активната вегетация на растението.

От решаващо значение за целият процес е повърхностната стерилизация на растителния материал. Ако тя се окаже неуспешна, хранителната среда се замърсява и се преустановява целият технологичен процес, тъй като растенията загиват. Видът и концентрацията на дезинфекционните разтвори се подбират така, че да подтиснат евентуална гъбична или бактериална инфекция, като в същото време оставят неповредена растителната тъкан. Често използвани стерилизатори са калциев и натриев хипохлорид в концентрация 5 – 25 % и продължителност на третиране 5- 30 минути, с последващо неколкократно промиване на растителния материал със стерилна дестилирана вода. Разбира се, възможно е използване и на други стерилизиращи разтвори. От съществено значение за успешното микроразмножаване, е съставът на хранителните среди през всяка от фазите на развитие на растенията. Хранителните среди съдържат по няколко съставки в различни съотношения (витамини, органични добавки, въглехидрати, макро- и микросоли). Разработени са няколко хранителни среди, въз основа на които се модифицират и изготвят хранителни среди според специфичните нужди на растенията. Такива са средите на Мурашиге и Скуг, Готре, Уайт, Морел, Скиргин, Гамборг, Кноп.

Строгата стерилност е важна за бъдещото развитие на тъканните култури от Паyловния.

Точно приготвяне с аналитична везна на хранителни разтвори за правилно развитие на тъканни култури от Паyловния.

В първата фаза на процеса се наблюдава усилено нарастване на вегетационния връх. На този етап в хранителната среда освен посочените по-горе вещества, е нужно да се съдържат подходящи растежни регулатори. От съществено значение е тяхната концентрация, както и пропорциите, в които се влагат. Все пак, процентът на експлантантите, които се адаптират успешно, зависи освен от баланса на хранителните среди, още от големината и срока на вземането им. В етапа на мултипликация (тоест на ускорено размножаване), е важно да се завиши концентрацията на точно определени растежни регулатори, за да се предизвика пролиферация на допълнителни странични пъпки. При правилно създадени условия, тези пъпки дават начало на леторастчета (малки растенийца), които образуват туфа. Колко леторастчета ще има в туфа зависи от една величина, която е от особена важност в разглежданата материя – размножителният коефициент, който е различен за всеки вид. Съществуват техники, с чиято помощ стойността на коефициента на размножаване може да бъде завишена. Най – общо, целта на този етап е достигане на необходимият брой растения, позволяващ преминаване в следващата фаза – вкореняване.

Независимо от разработените техники и многобройни модификации на всеки етап от технологията за микроразмножаване, един от най – трудните и отговорни моменти в целия цикъл остава адаптирането на получените in vitro растения към условията на околната среда. Независимо, че растенията се изваждат от културалните съдове след образуване на корени и наземна част с необходимите размери и определен брой листа, винаги има определен процент по – слаби растения, които загиват. Тези, които оцеляват и се адаптират добре, все още не са готови за реализация. Необходимо е да се доотгледат в култивационни съоръжения – различни в зависимост от сезона. Там те достигат окончателните размери, които ги правят годни за присаждане така, че практически не се различават от получения по традиционен начин посадъчен материал.

Точното познаване на всяка стъпка от процеса на производство на растения in vitro, позволява да се планира всеки от описаните етапи. В лабораторията, с която разполагаме, се спазват всички хигиенни и технологични изисквания за правилно протичане на процеса на микроразмножаване. Добрата организация и условия дават възможност за програмирано производство така, че само от едно растение за 52 седмици да се получат не по-малко от 200 000 нови растения с качества, напълно идентични с изходното. Наша постоянна грижа е посевът да е изравнен – тоест всички растения да са в един и същ стадий на развитие и да нарастват с еднаква интензивност. Методът на микроразмножаване на Паyловния изисква немалки капиталовложения, стриктно придържане към задължителните изисквания, вещо познаване на технологията и грижа за нейната постоянна оптимизация. Изпълнението на всички тези условия не е лесно, но ние сме убедени, че именно това е правилният път, тъй като този метод на размножаване на Паyловния е 6 – 12 пъти по – бърз от традиционните. Паyловния има голям размножителен коефициент – предимство, което не можем да пренебрегнем. Здравият, свободен от патогени, посадъчен материал, който получаваме, съкращаването на началния етап от развитието на растенията и многократно по- малката площ, която се изисква, са само част от ползите, които осигуряваме на своите клиенти чрез внедряването на този най – модерен засега метод за вегетативно размножаване.

Към момента Велбой ЕООД разполага с посадъчен материал от Паyловния елонгата и Паyловния томентоза. Напомняме, че очакваното време за изпълнение и доставка зависи от големината и наличността на Вашата поръчка. Поръчвайте навреме, за да имате гаранции за навременна доставка!

The post Тъканни култури appeared first on Пауловния.

Освен посочените в предната ни статия препарати, добър ефект има също и при третиране с:

• карате – 3 мл/15 л
• вастак нов 100 ек – 2 мл/15 л
• агрия 1050+ – 11 мл/15 л

The post Третиране на Паyловния срещу мъхнат бръмбар 2014 appeared first on Пауловния.

The post Цвят от Паyловния през април 2014 appeared first on Пауловния.

С много ентусиазъм и добри намерения, както и с помощта на 3000-годишната китайска  цивилизация, наши учени и предприемачи правят нещо повече от бизнес

Проф. д-р Байко Д.Байков, дн
Град Нанджинг, древната  столица на Китай, е с население колкото е това на България и с  паметници на културата – колкото  има половин Европа.  Намираме се в  огромен и удивително подреден парк, недалеч от мавзолея на Сун-Ят-сен и гробницата на династията Мин. Тук са разположени 18-те  факултета на  Аграрния  университет, намиращ се на пето място по рейтинг  сред  стоте елитни висши училища на  най-многолюдната държава в света. В университета се обучават над  50 000 студенти, но той е световно известен и като научен център в областта на аграрните науки, животновъдството, ветеринарната медицина и екологията. Тази широка палитра от научни интереси и върхови научни постижения е притегателния  център за учени от  56 страни, които провеждат своя  XV Конгрес по екология и хигиена на животните с императивите на нашето време –  устойчиво развитие на селското стопанство и здравословна жизнена среда.  Именно по време на този конгрес се оказва, че между интересните научни достижения  е и българското  откритие, че  листата  на малко известното в Европа азиатско растение Паyловния,  имат  бактерициден ефект, т.е. убиват болестотворните микроорганизми, в т.ч. и такива които предизвикват смъртоносни болести при човека и животните. Това качество на Паyловнията е останало скрито  за китайците, които иначе са горди, че за 3000 години са разгадали всички тайни на това удивително растение и са селекционирали  толкова много негови видове. Някои от тях са удивително красиви цъфтящи дървета в парковете,  други се използват  като строителен материал за къщи, мебели и кораби, а трети  са безспорни лидери  сред широко използваните в Азия енергийни култури. Разбира се, 8-те страници  научна публикация не казват нищо за трудния път на няколко българи, които направиха „граждани на България“ растенията от едно екзотично семейство, известни с много наименования:  изумрудено дърво, императорско дърво, дърво на дракона и т.н. Гордо можем да кажем, че победното шествие  на Паyловнията като енергийна култура в Източна и Средна Европа, започва от България.

С корени и у нас
Прелитайки над  8000 км по права линия от Китай  се озоваваме в Пловдив и, в един от кварталите на града, на ъгъла между две улици откриваме фирмен офис,който привлича погледа  с множество саксии с непознати  растения  и с десетина високи над 5 м подобни на корабни мачти дървета.  Собственикът  на  фирмата, която се помещава там, Боян Ангелов, в продължение на часове  разказва за удивителното растение, което е световен рекордьор по ефективно усвояване на въглеродния двуокис от въздуха и по синтез на растителна биомаса. Оказва се, че един от пътищата за намаляване на  въглеродния двуокис във въздуха и избягване на неблагоприятните климатични промени, е той да се „заключи“ в растителните клетки и по-точно в молекулите на целулозата, където от замърсител на въздуха да се превърне в енергоносител. Всички растения усвояват  въглероден двуокис,  но при някои този процес е по-интензивен,което  е свързано с много интензивно образуване на биомаса. По тази причина тези растения привличат погледите на еколози и енергетеци.  Сред тези растения абсолютен рекордьор, не само по интензивност на усвояване на въглерлоден двуокис, но и по интензивност на  растежа, са някои видове Паyловния.

Може да се окаже, че този вид има епохално значение за съвременната енергетика, а защо не и за цялото човечество. В наши дни в рамките на година използваме изкопаеми, които планетата е създавала в продължение на 300 000 години. Изчерпването на тези енергоносители е въпрос  на  десетилетия.  По тази причина  енергетиката на всички развити страни е насочена към откриване на алтернативи.  В приетата на европейско ниво директива, известна с наименованието „Европа 2020“, се повелява към 2020 г.  20% от енергията в ЕС да  е  от възобновими енергийни източници. Вече се реализират конкретни програми с огромни инвестиции за научни изследвания, прилагат се и практически подходи. У нас например, в завод „Титан“ край Златна Панега,  вече 24% от енергията се получава от биомаса, т.е от възобновим енергиен ресурс.

Биомасата като панацея
Защо учени и предприемачи очакват биомасата да се превърне в панацеята за решаване на енергийните проблеми на Земята? Тя е устойчив енергиен ресурс, реално неизчерпаем, тъй като  използва енергията на слънцето и я  акумулира и съхранява  като енергия на химичните връзки на органичните вещества /основно въглехидратите и между тях – лигнина и целулозата/. Замяната на изкопаемите горива с алтернативни енергийни източници, в т.ч биомаса, намалява емисиите на парникови газове и последиците от климатичните промени. И още нещо, което е особено важно: понятието биомаса е широкообхватно. То включва и гигантската секвоя, и водораслите; млякото, месото, органичните торове и труповете от животните, както и утайките от пречиствателните станции. Съвременните  промишлени технологии позволяват оползотворяването на биомасата  като енергоносител (независимо от кое звено на трофичната верига е) да става с еднотипни технологични решения и технически средства.

Пълно оползотворяване
При толкова безспорни предимства  на биомасата като енергиен източник, възниква въпросът защо човечеството незабавно и повсеместно не реши енергийните си проблеми чрез използването й. Отговорът на този въпрос  може да намерим, прелитайки още няколко хиляди километра, този път на запад. Край гр. Фехта в северозападната част на Германия, се намира университетско градче със средна възраст на населението 26 г. Тук автомобилите са пренебрегнати  за сметка на  „море“ от велосипеди. В близост до града  вече почти десетилетие успешно работи една от най-големите биогазови инсталации  в Европа. Тук  производството на газово  гориво от органични отпадъци, съпоставимо по ефективност с природния газ, е резултат на многовековен опит  – от Древна Асирия и Вавилон  до днешния ден, когато в света работят над  13 млн. биогазови инсталации, от които 11 млн. в Китай. Инсталацията във Фехта е „витрина“ на съвременната  енергетика на Германия, тъй като произведеното от добитата там биогаз електричество е със себестойност еднаква с тази на електроенергията произведена във ВЕЦ или АЕЦ, т.е евтина и в голямо количество. Освен това при метановата ферментация  се получава и биошлам – незаменим продукт за повишаване на плодородието на почвата, който съдържа всички необходими за растенията химични елементи и е алтернатива на минералните торове.

Количество и качество
Постигнатото край край Фехта ни кара да се замислим защо с  няколко такива биогазови инсталации  не решим енергийните проблеми в страната си. Но ето, че погледът ни се спира върху  планината  от  царевичен силаж, складиран до инсталацията. За  нейната  целогодишна работа с  мощност 526 КВт  електрическа енергия и 600 КВт топлинна енергия  е необходим  7395 т царевичен силаж и 202 т зърнени култури. Това са приблизително 800 товарни вагона  с растителна биомаса. В България през последните години около 30% от обработваемите земи се използват за култивиране на енергийни култури – основно рапица, която се изнася.  И тук възниква въпросът: Какъв трябва да бъде изборът в аграрната политика: храна за хора и животни или енергийни култури и екологична енергетика? За страни като България – с малко обработваеми площи, с огромни територии ерозирали и увредени от добивната промишленост земи, е необходимо прецизно балансиране. Налага се  да потърсим решение сред нехарактерни за нашите климатични условия  енергийни култури с бърз растеж, високи добиви, възможност за машинна обработка на насажденията, ниска себестойност и т.н. а ето, че Паyловнията притежава всички тези характеристики и вече е сред нас.

Науката говори
Опитите за производство на биогаз от растителна биомаса в България започват през 2010 година от колектив от учени в състав: проф. д-р Б.Байков, дн, доц. дн Теодора Попова, доц. д-р Запрянка Шиндарска, доц.д-р Ботьо Захаринов, проф. д-р Георги Тивчев и гл.ас.д-р  Веселин  Киров. Преди това  в продължение на 3 десетилетия  са провеждани експерименти и изградени биогазови инсталации, които използват като суровина отпадъчна биомаса – предимно органични торове и  утайки от пречиствателните станции за отпадъчни води. Въпреки добрите резултати, себестойността на произведения биогаз е много висока, което  неприемливо оскъпява и произведената електрическа енергия. Учените стигат до заключението, че е целесъобразно да се увеличи количеството на произвежданата енергия  като се смеси тор и растителна биомаса. Най-нисък добив на биогаз се получава при използване  само на органични торове – от говеда, свине или птици. Внасянето на традиционни за Германия например енергийни култури като царевичен силаж  или захарно цвекло, позволява да се повиши с 50% количеството на получения биогаз. При използване на листа или силаж от Паyловния резултатът по отношение на добива на биогаз и на неговите качества е еднакъв  с този при използване на смеси с царевичен силаж или  захарно цвекло. При опитите е категорично доказано, че биомасата от Паyловния може успешно да замени  дефицитните за България енергийни култури, а биологичните особености на това растение, правят тази замяна изключително целесъобразна.

Паyловния vs. царевица
В България царевицата е едногодишно растение, а от Паyловния елонгата  могат да се получат три откоса за вегетационен сезон, което означава два пъти повече биомаса в сравнение с царевицата. Особено важно за земеделието в нашата страна е че насажденията от Паyловния подобряват структурата на почвата и „лекуват“ ерозията. Натрупаният в Азия опит показва, че плантации от Паyловния могат да се създадат  не само върху ерозирани терени, но и върху такива, чиято структура на почвата е силно нарушена в резултат на различни дейности  в добивната промишленост.

Успешните опити с Паyловния, като субстрат за производство на биогаз, решават и друг проблем. Последните десетилетия на ХХ век се характеризират с химизация на селското стопанство, достигнала мащабите  на  химическа война срещу екосистемите. Замърсяването на почвите и подпочвените води с азотни съединения е реална заплаха за здравето на човека и природата, поради което в ЕС бе приета т.нар. Нитратна директива. Тя ограничава внасянето на азот в почвата до 170 кг/ха обработваема земя годишно. За да се осигурят необходимите количества биогенни елементи в растенията, каквито  няма в минералните торове (например магнезий, калий, мед, цинк), се използват органични отпадъци от бита и от селскостопанските животни. Достигането на оптималната доза на необходимите за растенията елементи в почвата, само на основата на тези източници обаче, означава  превишаване на лимита от 170 кг/ха азот. Решаването на проблема е възможно при използване на  смеси от субстрати с участие на енергийни култури и преди всичко на Паyловния. Произведения  биошлам  от тези смесени субстрати  осигурява тригодишно  високо  плодородие на почвата, като  изключва наличието на болестотворни микроорганизми и яйца на паразити, т.е гарантира здравето на човека и на екосистемите.

Потенциал за развитие
Днес промишленото производство на биогаз в България прави първите си стъпки. Досега са проектирани  четири  биогазови инсталации, в технологията на които задължително участва смес от субстрати, включваща по немски модел царевичен силаж. Но ето че страната ни има шанса да се наложи като производител на една алтернативна енергийна суровина с безспорни качества и потенциал, а защо не и да затвори цикъла с производството на енергия, достатъчна да покрие собствените ни нужди, а дори и много повече…

Всички статии можете да изтеглите и прочетете ТУК.

The post Паyловния е тема на броя в списание Агрозона! appeared first on Пауловния.

 Паyловния.БГ и Велбой ЕООД НЕ продават семена от Паyловния!

1. Със семена от Паyловния можете да се снабдите безплатно, посещавайки най-близкия парк във всеки голям град в страната – Паyловния в България има доста отдавна и тя се използва масово като декоративен вид.

2. Семената от Паyловния са с непредвидима комбинация от генетичен материал – те няма да ви дадат материал, характеризиращ се с бърз растеж и висока студоустойчивост!

3. Паyловния.БГ и Велбой ЕООД продават само разсад и фиданки – продукт на вегетативно размножаване, които са с известен и еднакъв генетичен материал и с доказани качества.

ЗАБРАНЯВА СЕ:

1. Реклама на сайтове в коментарите, продаващи всички части на Паyловния!

2. Писането на български език с  латински букви (познато като шльокавица)!

3. Неспазването на правилата на книжовния български език! Няма да сме педанти, но писането само с малки букви, както и само с главни и/или без пунктуация е НЕДОПУСТИМО!

4. Копирането на снимки и текст от сайта и използването им с комерсиални цели (включително и обяви)! Ще си търсим правата включително и по съдебен ред!

5. Писането на коментари, които не са по темата на статията под която са сложени!

The post Семена от Паyловния appeared first on Пауловния.

Ето и снимките към 31.03.2014 г.

Некастрeна Паyловния на 3 години 1х1 с поливка

Кастрена и обгрижена Паyловния на 3 години 1х1 с поливка

Снимките са само 2 защото системата за капково напояване на другите две части е отстранена в началото на годината и няма разлика между дръвчетата със и без поливка… за сега. Ще ви държим в течение за резултата от експеримента на страниците на този блог.

The post Развитие на двугодишна плантация Паyловния за биомаса 2014 appeared first on Пауловния.

The post Първа цъфнала Паyловния за 2013 година appeared first on Пауловния.

Досега няма данни за растение Паyловния, цъфтяло през първата година от живота си – знаете, те цъфтят след третата си година. В този смисъл, това мъниче, цъфнало в саксийка е, своего рода уникат, който нямаше как да проспуснем да снимаме и споделим тук.

The post Цъфнал разсад от Паyловния appeared first on Пауловния.