Макар и кръстено на руската царска дъщеря и нидерландска кралица, растението Паyловния произхожда от Китай. Познато е и в Япония още от древни времена.
И двата народа – практични и в същото време ценящи красотата, са му дали различни поетични имена – Изумрудено дърво, Императорско дърво… Паyловния е била неотменима част от бита на тези народи – използвали са я за направа на мебели (най-ценното в една японска къща – кимоната, са се съхранявали именно в кутии от дървесина на Паyловния), за друга покъщнина, дори на цели къщи. Известно е, че пожарите са били най-страшното, което е можело да се случи на един дом в онези времена. Безценното качество на дървесината от Паyловния – да гори трудно – е създало тази традиция, запазена донякъде дори и днес. Друга традиция гласи, че когато в един дом се роди момиче, семейството засажда в двора една Паyловния. Когато момичето порастне и си намери съпруг, главата на дома отсича дървото. По това време то вече е наистина голямо, а дървесината, получена от него – достатъчно качествена и в достатъчно количество, за да се изработи от нея красива ракла, в която младата съпруга да съхранява ценните си кимона. Практично и красиво – Паyловния е сякаш точен символ на японската култура. Дори и днес все още в Япония съществуват домове, изработени от дървесина на Паyловния; това е все така ценено от собствениците им, защото е красиво, престижно и естествено безопасно при пожар.
Мебелите от паyловниева дървесина не са рядкост и в Китай, напротив. Смята се, че не само преди, но и днес няма китайски дом, в чиято покъщнина да не присъства мебел от митичното дърво. Разбира се, известни са още множество различни приложения на дървесината от Паyловния. Прочутите музикални инструменти, които са били истинска загадка за европееца, стъпил за първи път в непознатите Китай и Япония са само още едно от тях. Дори съкровищата на японската култура – вълшебниците на танца и песента – гейшите, са използвали растението за подсилване на своя чар. Част от принадлежностите за гримиране на всяка от тях, е била тънка, специално обработена и изсушена клонка от Паyловния, с която те са рисували веждите си, създавайки непостижима загадъчност на погледа.
Разбира се, не бива да пропускаме факта, че Паyловния е красиво дърво – с големите кадифеногладки листа и ярките лилави цветове, тя е достойна за украса на всеки парк и градина. В Китай и Япония тази и употреба датира от векове и представлява в известен смисъл национална традиция.
Всъщност доколко Паyловния е свързана с историята и живота на тези страни, се разбира от факта, че тя е част дори от официалния политически живот. Японците, които обичат както естетиката, така и символиката, са избрали именно Паyловния за емблема в кабинета на министър-председателя – това е т.нар. mon – дума, която се използва за означаване и подчертаване на нечия личностна или семейна идентичност; всъщност близка по значение до „герб“ и натоварена с почти същите послания. И така – гербът в кабинета на министър – председателя на Япония представлява именно стилизирано изображение на Паyловния. Едва ли има по-категоричен начин да се подчертае националното значение на Паyловния за японския народ от присъствието и на Ордена на изгряващото слънце. Това е първият орден на Япония, учреден през 1875 г., който се връчва на личности със заслуги към страната. Не можем да пропуснем и присъствието на Паyловния в японската валута – на монетата от 500 йени е отново Тя – Паyловнията.
Интересна подробност от японския бит е hanafuda – уникални карти за игра, изобразяващи различни растения. В началото Hanafuda са използвани за различни сложни игри, с които са се забавлявали благородниците. Забранени за простия народ, игрите на карти и особено комарът, навлизат широко в японския живот с отварянето на Япония към Западния свят. Картите са описани от различни автори, а играта с тях е станала популярна в много страни, включително Южна Корея. Макар че картите са наричани всъщност с много и различни имена през различни епохи и в различни страни, едно нещо остава непроменено – на тях винаги има изображение на Паyловния. Впрочем, казват, че и Якудза (японската мафия) ги използва, но този факт не посмяхме да проверим лично.
При навлизането си в Европа, Паyловния е получила още псевдоними – Дървото на Адам – по асоциации със смокиновото дърво; според преданията първият човек Адам е използвал смокиново листо вместо дрехи, а именно на смокинови европейците са оприличавали листата на Паyловния; и Foxglove (в превод „лисичи ръкавици“) – във Великобритания foxglove flower наричат дигиталиса, тъй като местата, обрасли с дигиталис, са били любимо скривалище на лисиците, а цветовете на Паyловния са напомняли на тези, на растението дигиталис. Така че всеки народ я е наричал различно, но и всеки народ е намирал приложение за Паyловния, съобразно своите нужди и традиции. Въпреки практическата насоченост на европейското мислене, не можем да пропуснем, че като декоративен вид Паyловния е толкова добре приета и в парковете на Стария континент, че в днешно време и тук е почти немислимо да минем без нея. Има Паyловния в много градове на Европа, включително в България.
Може би когато гледате снимки на Паyловния се сещате, че сте виждали подобни листа в малкия парк до вас или сте се възхищавали на изящните ярки цветове в градската градина? Наистина вероятно сте виждали Паyловния. Но не сте знаели, че това не е още един дървесен вид, а много повече. Дърво на чудесата – събрало в себе си миналото на няколко култури, но също и Дърво на бъдещето, за чиито качества има още много да учим.